Когато някой близък умре, може да е трудно да помогнете на детето да се справи с мъката си, особено след като и вие се опитвате да се борите със своята.
Доколко децата разбират смъртта, зависи от тяхната възраст, опит и начин на мислене. Но има няколко важни неща, които трябва да запомните във всички случаи.

Обяснете смъртта с детски термини
Бъдете честни с децата и ги окуражавайте да задават въпроси. Това може да е трудно, защото може и да не знаете всички отговори. Но е важно да създадете атмосфера на удобство и откритост и да дадете на детето да разбере, че няма правилен или грешен начин, по който да се чувства. Можете също така да споделите и някой духовни вярвания за смъртта, за които знаете.
Макар всички деца да са различни има определени правила за това как да говорите с тях на тази деликатна тема на различна възраст.

Докато детето навърши 5 или 6 години, начина по който приема света е много буквален. Затова им обяснете смъртта с основни, концентрирани термини. Ако близкият ви е бил болен или възрастен например, можете да обясните на детето, че човешкото тяло не работи правилно вече и лекарите не могат да го поправят. Ако някой почине внезапно, например по време на катастрофа, можете да обясните на малчугана какво се е случило, и че заради това тъжно събитие, тялото на човека е спряло да работи. Може да се наложи да обясните, че „смърт” и „умиране” означават, че тялото е спряло да работи.

Децата на тази възраст трудно разбират концепцията, че всички хора и живи същества умират в един момент, че това окончателно и необратимо. Затова, дори след като обясните на детето, то може да ви пита къде е отишъл починалият и кога ще се върне. Колкото и дразнещо да е това, продължете да обяснявате спокойно на детето, че човекът е умрял и няма да се върне.

Избягвайте да лъжете децата. Не им казвайте, че починалият е „заминал” или „заспал” или дори, че семейството ви е „изгубило” човека. Децата приемат всичко буквално и такива фрази може да ги накарат да се страхуват да заспят или да са неспокойни всеки път, когато някой заминава.

Важно е да запомните, че въпросите на децата може да звучат по-задълбочени, отколкото наистина са. Например 5 годишно дете, което пита къде е отишъл починалия едва ли ви пита дали има живот след смъртта. Вместо да разказвате за възгледите си за задгробния живот, много по-удовлетворяващ отговор за детето ще бъде „В гробището.”

Децата между 6 и 10 години започват да схващат идеята на смъртта, макар да не разбират съвсем, че всяко живо нещо ще умре един ден. Например за 9 годишно дете е достатъчно да се помоли или да си го намисли като желание и баба няма да умре. Често децата на тази възраст дават образ на смъртта, например Торбалан или призрак или скелет. Те се справят най-добре със смъртта като им дадат точен, прост, изчистен и честен отговор за това, какво се случва.

Когато децата преминат в тинейджърска възраст, започват да разбират, че всяко живо същество умира в един момент независимо от възраст, поведение, желания или каквото и да е.
Докато разбиранията за смъртта на вашия тинейджър еволюират могат да изникнат въпроси за смъртността и уязвимостта. Например, ако приятел на вашето 16 годишно дете умре в катастрофа, има вероятност то да не иска да седне зад волана или да се вози известно време. Добре е в този момент да напомните на детето, че никога не трябва да се качва при шофьор, който е употребил алкохол и винаги трябва да слага колан.
Тинейджърите също така са склонни да търсят смисъл в смъртта на някой близък до тях. Ако ви попитат, защо някой е трябвало да умре, едва ли търсят буквален отговор. По-скоро искат да изследват идеята за смисъла на живота. Вината също е често срещано чувство при по-големите деца. Но както и да се чувстват, трябва да им дадете да разберат, че трябва да показват и споделят мъката си.

Траур
Правилно ли е да водите деца на погребение? Зависи от вас и децата. Не е проблем децата да вземат участие във всеки обреден ритуал – стига да го искат. Първо им обяснете какво се случва на погребението и им дайте избор да решат дали искат да отидат или не.
Какво ще обясните на детето за погребението? Добре е да му кажете, че тялото на човека, който е починал, ще е в ковчег и човекът няма да може да говори, вижда или чува нищо. Обяснете му също, че останалите присъстващи може да говорят за този, който е починал и че част от скърбящите може да плачат.
Споделете вярванията си за смъртта и обяснете ритуалите, които вие и вашето семейство ще изпълните.
Ако смятате, че собствената ви скръб няма да ви позволи да помогнете на детето си, помолете приятел или роднина да се съсредоточи над него по време на церемониите. Изберете някого, на когото и двамата вярвате и харесвате и няма да има нищо против да напусне погребението, ако детето не издържи.
Много родители се притесняват да направят децата свидетели на собствената си скръб, болка и сълзи. Недейте – позволявайте на детето си да види болката ви. Така ще му покажете, че това е нещо нормално и естествено. Но в същото време трябва да го уверите, че колкото и да страдате, ще продължите да се грижите за семейството си и сигурността му.

http://kidshealth.org